1.1. Що е модалност?

Вътрешно присъщо на езика е диалектическо единство, в което се намират говорещия и действителността. Трябва да погледнем и контекста.

Erläuterungen zu dieser Beitragsreihe

Обективна и субективна модалност

Модалността може да разделим в два пласта: Обективна и субективна модалност.

  • Обективна модалност: oтношението съобщението към действителността
  • Субективна модалност: oтношението на говорещия към съобщението.

Двата пласта се намират в диалектическо единство, защото в обективната модалност все пак може да се намери определена доза субективност. Съдържанието на съобщението не може да бъде отделено от участието на говорещото лице.

 Модалност и контекст

Обективната модалност се изразява в повърхнината структура на езика, тя е собствена модалност, вътрешно присъща на езика. При субективната модалност съществува противоречие между заложената в семантиката на дадено езиково средство модалност и реалната модалност, която тя в определен контекст изразява. Разкриването на модалността е свързано с наличието на контекста.

  • Например:

Ich will im Betrieb sein.

Без да погледнем контекста, тук не можем да разберем в какво значение се употребява глагола: wollen. Той може да означава

  1. Той има желание да се намира в предприятието.
  2. Един говорещ индивид предава думите на някого, че този някой има желанието да е в предприятието, но говорещият индивид се дистанцира от това изказване.

Говорещия и модалност

Общо взето можем да определим:

Модалността е семантична категория, която в най–общия смисъл на думата съдържа позицията на говорещия към съдържанието на неговото изказване и към отношението на това изказване към действителността.

Желаете ли да абонирате нашите статии: Аbonnieren?

Други теми в нашия блог-журнал: Blog-Journal-Themen!

Свързани страници на нашия сайт:

Специална служба за немски текстове в областта на Югоизточна Европа

Преводи

Немски език за чужденци

Wir freuen uns über Ihre Kommentare in der Kategorie "GÄSTEBUCH"!